Пример 1: Виждам се с наперен управител на лачен ресторант в един от южните квартали. Представям се възпитано, казвам какво правя, какво предлагам и питам дали има интерес към нови неща във винената листа. Младежът ме поглежда с умен поглед и без дори да е погледнал вината или попитал нещо за тях ме застрелва с въпроса „как подкрепяте бранда?”. Аз спокойно опитвам да обясня, че предлагам качествен продукт, а не инвестирам в брандове (разбирай давам пари на ресторанти, за да ми продават виното), но загубвам интереса му и ми се казва, че, тя, винената листа, вече била готова и без това и да съм минел следващата година.

Пример 2: Друг ресторант, този път в центъра на София, част от верига. След уговорка по телефона за среща и дегустация аз отивам. Говорим, коментираме винената им листа, бизнеса като цяло. Собственикът харесва виното, харесва му, че не е масово. И следва любимият въпрос „каква отстъпка даваш”. Аз обяснявам, че не съм дистрибутор и не доставям. Имам дистрибутори, с които работя, и за отстъпка би трябвало да се обръща към тях. Човекът очевидно имаше опит с такива моменти, защото директно ми изстреля „виж сега, това вино ми харесва, ако ми го даваш за 6 лв, го вземам” А виното, което оптвахме е 13 лв на едро. Аз обяснявам, че това е невъзможно, защото и от избата в Италия не излиза толкова. Интересът обаче към мен вече е изгубен и се уговаряме да се търсим след месец. За тези от вас, на които им е любопитно, във винената листа имаше вина само на един голям вносител.

Пример 3: Срещам се с управителка. Обяснявам, че вината не са масови, няма ги във веригите. Тя очевидно няма време за губене с мен и ме сряза веднага: „За пино гриджо работим с еди коя си фирма, за розе с еди коя си фирма”. Аз опитвам да кажа, че с моите вина ще предложи разнообразие на клиентите, вина, които ги няма навсякъде в магазини и ресторанти. Но тя е безкомпромисна: „Какви вина, какви клиенти. Те си пият едно и също, защо са ми нови неща?”.